Зловещо 
глава 1   Крещях, но никой не ме чуваше, вятъра беше зловещ. Клоните се разлюляха от вятъра, който задуха още  по-силно, вървяхме четирима, зловеща къща видяхме, малък град,  големи убийства, тайни скрити, пазени от млади  момичета.  Отклоних се, от приятелите си, тръгнах в друга посока, но се загубих, по пътеката, която бе осеяна с храсталаци, високи треви, през деня към един-два, илизаха змии, смокове, но не и други.  Бяха ме пратили до магзина за цигари на брат ми,  когато се прибрах, чух викове, крясъци, не знам, но май бях объркала къщата, с моята, приличаха си толкова много,  че реших да боядисам оградата в синьо. Мама ме извика за малко - вземи тези пари и побързай, чакай, ела с мен в стаята - мамо какво става - попитах я аз  - купих ти билет, излязоха .. добре виждаш ли колата спряна пред нас - да  - опаковах ти багажа, вземи си документите, но не забравяй  снимките, те са на рафта в хола - добре - просто я слушах и правих това, което тя ми казваше. - Добър вечер .. казаха ми, че има запазен билет за мен  - да кажете си името  - Александра - добре готов, ето човека, с когото ще пътувате приятен полет - здравей, аз съм Тристан, не е нужно да ми казваш името си, знам го,  добре да тръгваме към самолета - за къде е билета - спокойно, не се тревожи, тази работа е моя - добре. Качихме се в самолета, провериха билетите ни и излетяхме,  първите три часа бях доста притеснена, но после се успокоих, когато ги  видях, сърцето ми се разтуптя, чувах някакакъв глас - .. госпожице, събудете се - станала е катастрофа - какво - попитах уплашено - спокойно всичко е наред, елате с нас .. Тристан, Тристан - отидох  прегърнах го - кога за последно я видяхте? - преди час, кацнахме тя бе заспала, помолих хората да ми помогнат.   - Добро утро поспаланке - татко  - а .. татко ли .. той не е тук в момента, аз съм Адам, а това са братята ми  Пол и Джери като том и джери - леко я побутва  - ей искаш ли .. тази вечер да излезем? - пич така не се сваля дама - момчета, вечерята е готова - мамо развали ми флирта - ами ... покани я на танци  - даже не мога да танцувам - защо да не можеш, като онази вечер, ей той направи стриптийз - знам какво е стриптийз, не бяхте ли и тримата, хайде оставете момичето иска да си почине. - Мила не ги слушай  - искам да се изкъпя и нови дрехи.  Тристан седеше в управлението от часове, звъня и, прати и съобщения, но тя така и не отговори, а просто си седеше в леглото в стаята му
- Адам къде са пържолите . .. Адам веднага ела тук - добре мамо идвам, Джери иди за хляб, че е свършил, облякала съм се - елате за малко, трябва да направим всико възможно да я изгоним. Излязох с Адам до магазина, бяхме с кола - стой тук, сега се връщам, искаш ли нещо, едва ли нали, - затвори силно вратата на поршето си. Всичко бе доста странно, как се озовах при тях, даже не ги познавам, когато той дойде,аз бях с гръб към него - някой май е сърдит, виж какво взех  Видях Тристан, но не му извиках, точно когато реших да му извикам, ме целуна  хареса ми. Не беше като целувката на Тристан, усетих го, даже ме попита дали ми беше, харесала, но си замълчах. Не знам, помислих си, че ме е разбрал, но сега беше различно.  Човека, който ме целуваше всяка вечер беше хубаво, по-хубаво от  .. Тристан - правихме секс, бяхме заедно вече година - искам те,  да, да люби ме притисни ме силно към тялото си - искаш го нали? - хвана с ръка брадичката ми - чуй ме много добре, ти си моя и на никого другиго - да Адам, а сега просто ме целуни - положих глава върху гърдите му.  Всяка вечер се целувахме, докато една вечер, не го сварих с  майка му ..  - не е това, което си мислиш - а! какво е, за бога ти докосваше тялото ми, целуваше - млъкни - бутна с всичка сила и започна да ме удря - ти си никоя,  един блоклук, направих грешка, но ти . . .  ме накара да се влюбя - Адам прибрах се - млък, не издавай гък или ще те убия ясно ли ти е - да - едва успях да промълвя, отивай си в стаята, тя ще дойде след  малко, и ще те пита какво съм правил - както всяка вечер - не този път, ще кажеш  . . . . - стисна ми врата, вдигна ме,  притисна ме до стената, гърдите  ми бяха затиснати от силните ръце на Адам - разбра ли ме? - аз  просто поклатих глава, станах, но ме боляха колената, посиняха от ударите, които ми нанесе през деня.      Глава 2    - Александра  - да - дотичах към ...  - искам да ми направиш една услуга, вземи тези пари - не - не отново спомних си бягството от вкъщи - мамка му - само като ги видях ми идеше да я хвана за гърлото -  Александра помогни ми - съжалявам пъхнах паирте, които Джери ми беше дал  - Адам, трябва да ти кажа нещо за Алекс, веднага ела . . .знаеш ли коя е тя ?  - за бога какво ви става.  Управленията, бяха пълни денонощно. Не спираха да идват хора, убийци,  признаващи убийство, кражби изнасилване. Инспектора бе добър човек, но всички го мразеха, бе спасил момиченце от зловец психясал убиец, но получаваше,  много наранявания, затова си направи пластична операция. - Докторе изгубихме го  Тристан, беше просто момче, когато видя първия жесток побой, над  майка му, поседваха и убийства, беше се излекувал някакси,  но никой не успя да разбере кой е всъщност и, че също носеше маска,  имаше два живота.  - Тристан събуди се, Тристан - а ..какво става не ...  - Тристан  - ти ме удари  - да, защото крещее като малко момиченце - Александра, трябва да е открия  - къде? Ню Йорк е голям братле, не си мисли, че с хиляда долара в джоба ще я намериш, какво частен детектив ли ще наемеш - не просто ще я търся  - просто къде ще я търсиш  - познавам някои хора - стига сте се kарали за едно момиче, добре Тристан кажи познаваш  ли Ню йорк, тя може да е там в някое заведение и да  работи - тук в Ню Йорк, добре ще ти помогнем, но първо искаме да се съвземеш. Удари полунощ  - it`s time време е  - for what ? /за какво? Диах учестено, въздуха беше малко, не ми оставаше много, не можех да  говоря, сърцето биеше като лудо, не знаех какво да  правя, чух стъпки - Александра, аз съм Тристан - не, ти не си Тристан, ти си чудовище - не смей да ми говриш, че съм бил чудовище - беше,вбесен - това не си ти, Тристан няма го - не мила той е тук...  - лъжеш. Бутна ме на земята, седна върху мен, извади малък нож опирайки го в гърлото ми  - сега юе ме слушаш и то много внимателно, разбра ли ме скъпа - докато висеше над, си хвърли ножа, пaнталонa, пъхна ръката си по полата ми и започна да ме чука. Беше ужасно, целувките бяха ледени, това не беше Тристан, не е той, даже първите три пъти с Адам бяха по-добри, но този път не се оставих, започнах да стеня, той се отдръпна  - сега се връщам - аз просто поклатих глава - ей, ще ми помогнеш ли  - горката, не трябваше да се замесва, сега ще получи, голямо чукане - къде е тя - кой?  - идиоти Aлександра защо не е на мястото, където трябвше да бъде, а вие да я пазите, за нищо не ви бива качвайте се в колата - добре, слушаме шефе - слеващия път  - здравей скъпи, липсвах ли ти  - Ана Лусия - да скъпата, мъртва съпруга, нали не си помисли, че ще подпиша, глупавите документи  - моля тя е тук  - Александра - така ли момчета - да госпожо, той се опита да я изчука - мърдай, слизай от колата - добре, готово трудно ли беше - тряска вратата на колата - ей, по внимателно какво да не би да ти е скъпоценна - Ана Лусия, не те ли убих  - Тристан .. аз реших да СЕ ... да ..  поправя някои неща в живота си - Тристан - Александра, мила моя, липсвах ли ти - не, разбира се глупчо - искаш ли да се махнем от това ужасно място  - добре, страхотното скривалище.  Тръгнахме хванати за ръка, по тротоарите на София, които бяха доста разбити, прегръщахме се, целувахме се, не отделяхме погледи един от друг. Първите три месеца постоянно се карахме, дадохме си седмица, но такa и не потръгна както поискахме, затова се разделихме завинаги.   3 - истината.     Има една поговорка, която гласи "на лъжата краката са къси" така казвахa старите хора, влюбвали, разлзбвали са се, но просто по тяхното време, е трябвало да се оженят щом станат на 19, но едно момиче никога не пожела да срещне  с мъж, но?  - добър ден - Александра, какво правиш?  - взимам си билета - спокойно няма да кажа на баба ти, познавам я - благодаря ти - няма ли кой да ти помогне?  - не.  "Имало едно време, една девойна на име Пенелопа. Живееше на село с майка си и баща си, един ден решила, че иска да стане принцеса. И така се получило, пораснала тя, бил я поканил принцът, танцували, правил и комплименти, целувал я докато не се появила тя - селянка - крещяла една луда и станало така, че се оженили, родила му пет момичета и шест момчета, първите три, били убити, вторите - отвлякани, а другите пет се изгубиха, остана и само едно.  Било й е скучно, помолила да и подготвiat карета, да разходи из града, кочияша и отворил вратата помагайки i да се качи.  - Спри тук, искам да купя плодове - разбира се мадам Де Ла Рос - сега се връщам - влязла в магазина, оглеждала плодовете, харесала си банани, ябълки, праскови и череши - дайте ги на кочияша, той ще ги остави в каретата.  - сине, избяга - къде е, няма е в спалнята, сине - извикал бащата - тате  - Тристан, моля те кажи ми къде майка ти? - за плодове на пазaра  - добре - Антъни прибрах се - Александра, защо си отишла сама, има крадци - извенeте ме, господине  - кажи ?  - аз бях с нея и мога да кажа, че се държа перфектно и никой нищо не и направи - добре - изважда и подава една кесия - ето, вземи за теб и семейството ти - благодаря ви - поклаНЯ МУ СЕ -  извинете ме трябва да прибера конете - свбоден си за днес, тръгвай си - кочияша слезе по стълбите и забеляза в далечината една фуния, духаше силен вятър, затича към къщата - господине - извика той - какво става, защо викаш така - навън има ... някаква сива фуния  - Антъни, къде е Тристан - при дойката си - не не са в къщата . . . - не не го казвай .. . Тристан е навън, искаше да види конетe ... не - тръгна да бяга срещу усилващия се вятър - Tристам момченцето, ако умре, не зная какво ще правя без него. - Тристан, аз съм твоя голям приятел, не не Тристан - когато се бе приближил, забелязал едно тяло, спря да духа, облаците се скриха.  А малкия Тристан се бе изгубил в гората, дълбоката, черната, осеяна със странни неща, пораснал въzмaжал, построил си малка къща, изобретил дървена каруца, с нея возил хората. Докато един случаен ден  - Тристан, оградата се, счупи, мъжа ми го няма, а овцете ми забягаха, моля те намери ги - спокойно Мери, всичко ще се оправи - очи като елмаз имаше, ръце нежни като листата на розата - доббре тръгвам  - не се връщай без тях. Минаха, часове, откакто Тристан бе поел по следите на овцете, докато вървеше, разбра, че бе направил грешка.  Стъмни се, насъбра малко съчки, запали си огън се стопли, заспа за час, но щом се събуди се намираше на друго място. Дрехите му няха мръсни, разкъсани от вълците, с които се бореше, на сутринта, слънцето бе доста силно.  - Топло е . . .  попадна в друг свят, а сега да се върнем към истинската история " . - Давай парите, - нямам - насочва пистолeт срещу него - какво да не се уплаши малкия - по дяволите, къде се намира? - щом стана и се обърна - хей, трябва да ми помогнеш, не знам къде се намирам - изчезни, зает съм в момента, попитай него - какво ви става, нима се държите така с един обикновен човек - чу ли го.. приятел, май си нов, виждаш ли го - дай го  - остави го мой е  - разбира се красавице - Мери, това си ти ... удари ме, не е пристойно за едно дама да се държи така, ела.. - какво каза, дама ли ме нарече, чухте ли и двамата - горкия, да не си някакъв.. Шeкспир, Ал.Дюма, не просто ти си един идиот.
В болницата
- по-бързо вкарай го в опреционната, кърви отвсякъде, няма кожа, докторе - ще го направим  - сигурен ли сте - да, виж дали има документи - не, няма, не знам този човек, е доста тежък, супер сеgа взе, че прочупи масата, заведи го в лабораторията - разбира се докторе - аз, сега ще дойде - излезе от гаража и се качи да смени дрехите си.  - Да действаме, дано стане както с първия случай - сигурен съм докторе.
След четири години
- Тристан ставай, пак ще закъснееш за работa - остави ме да си спа - хубаво, а кой ще плаща сметките? - ти, нали работиш в клуба - скъркастично го каза доста - слушай кakво, аз плащам сметките, пера, готвя, гладя, чистя, правя секс всяка вечер, ти нормален си нали не очакваш да остана с глупак като теб  - кучко, ако ме наречеш още веднъж така, ще те изхвърля - ще отида при Тристан - кой е Тристан - нали съм кучка.