- Как можа, как можа да го сториш защо ми изневери, ама аз нали съм толкова влюбена и сигурно си мислиш, че не виждам какви ги вършиш - успокой се, щях да ти кажа  - щял си да ми кажеш, а защо мълчеше досега?  - защото..... - значи така, може да си лягаш с друга, а на всичкото отгоре, твоята любовница иска да ме изгони от страната. Сега, кажи ми как да не се ядосам, като изпълняваш нейните заповеди. - не са заповеди - щом не са тогава какво (крещи)? Алмос не издържа и я удря, след това я бута по стълбите. Идва любовницата му и щом вижда трупа на жена му! се ядосва - Колко пъти съм ти повтаряла да не я убиваш, да я беше oтровил както ти казах? правиш парти в нейна чест и по време на бавния танц, аз отивам до мястото и изваждам едно шишенце, в което има отвара, която я прави убийца и така щеше да ни се подчинява. Е, така или иначе щеше сама да се гръмне. - какви ги говориш тя беше бременна  - какво?!  щом като е била, защо не ми съобши веднага, а след като роди детето щях да и го отнема и, а ти щеше да и кажеш, че докато са я изписвали от болницата, бебето и било отвлякано. Това трудно ли е? - не - тогава щом вече не ни е полезна, да я изгорим съгласен ли си - да, но при едно условие  - само кажи и ще го изпълня - да напуснеш живота ми завинаги  - да направя. . .  какво ти съвсем си се побъркал. Добре щом желаеш така,  но едно запомни, че щом го направя да "напусна живота ти", ще го направя, но помни че след три дена, ще се озовеш в полицията за убийството на жена си. Когато Лорена си тръгва, Алмос решава да замине с тялото на жена си и да направи така, че не той е виновен за смъртта й. Стига до водопада пали я с огън и хвърля, мислейки, че е мъртва, но тя всъщност е жива. Той не знае, че тя е  ПАЗИТЕЛКАТА НА ВСЕЛЕНАТА. След като хвърля тялото и в реката, качва се в колата, но забравя да бутне тялото. Докато кара, забелязва че го следят, той спира колата. Сърцето му бие като барабан на, който удрят постоянно. Когато отворя вратата на мерцедеса си, който е покрит с бели ивици и тъмносини гръмотевици - колата ви е много хубава - какво? - казах, че колата ви е много хубава. Сигурно се питате защо ви следях - значи през цялото време вие сте ме следяли, но за какво! - Реших да тръгна след колата ви, защото не знаех накъде да карам и на всичкото отгоре гумите ми се спукаха, а сега трябваше  да съм в Германия там живее моята сестра и дъщеря й, която е на 19 и има бал затова отивам да я изпратя. - Аз пък си помислих, че ме следи полицейска кола! - не господине. Е, наистина имаше една такава полицейска кола всъщност аз и се обадих, защото докато карах край пътя намерих едно тяло на едно малко еленче, не знаех на кого да се обадя и им звъннах. - Много добре сте сторили - звъни и телефонът. - майко, къде си? нали не си объркала пътя - не миличка, спокойно. - Просто - просто какво - мамо зад тебе съм  - не те видях извинявай - а! мила да ти представя господин как ви е името  - Алмос Родригес - добре господин Родригес - ако обичате  - не ме наричайте господин, неудобно ми е - добре ( леко се изсмива ). - Алмос, ще дойдете ли на изпращането, моля ви? - добре ще дойда. Докато пътуват с мерцедеса, Лусиана разказва как  е прекарала последната си вечер у леля си, която е невероятно непоносима   - кагато пристигнах при нея  ми се,стори, че ще ме приемe грубо. Никой не ми отвори звънях ли и звънях половин час, но тя не излезе, нито икономът. Затова влязох, щом отворих вратата, виждам леля си, която ме гледа иронично и ми казва как няма значение. Докато слушах, усетих, че от около час стоя на вратата и я помолих да ми покаже стаята приготвена за мен, но като чу въпроса ми тя ми каза по-точно! попита коя съм аз? викам и аз съм Лусиана, тя мълчи влязох, потърсих някоя стая, оставих си багажа в гостната и веднага отидох в банята. - Луси, чакай малко, да не искаш да кажеш, че леля ти пак се е престорила на глуха?  - да направи се аз забелязах, че се преструва, но не и казах. - Лус погледни от добрата страна, все пак не ти е мърморила някоя от нейните истории - и питаш не спря едно също да повтаря дъра дъра сто чадъра. Лусиана
- вече пристигнахме, но май е по-рано от очакваното - майко, какво имаш предвид та ние още пътуваме мамо  - Лус, май трябва да заведем майка ти в болница, каквато е бледа, едва ли ще издържи - защо? аз дори не мисля, че е болна няма смисъл  - щом казваш. По време на пътуването, докато Лус спи сънува как вече са пристигнали на изпращането и на бала. Но никой не я забелязва, единствената, която я вижда е? Майкъл ( това се случва в съня ). - Лус не трябваше ли преди час да си тук - ти ме виждаш - ти как мислиш, че не те виждам, дори и мен не ме забелязват - значи! да не би да сме мъртви  - не не сме, но всъщност на място, където не е реално, а е една илюзия. - Майк нищо не разбрах - добре сега ще ти кажа. Както казах, това не е реалност, а илюзия, но? - какво? - ние не сме във нашия свят - какви ги приказваш, ти си напълно полудял - не съм всичко, което ти казвам е истина - тогава щом като сме в друг свят, на колко светлиннни години сме от Земята? и както забелязвам, че не само не сме в нашия свят, а и вместо да има облаци или да вали има три луни. На земята докато пътуват  катострофират. Лусиана изпада в кома, от която е невъзможно да се събуди, а майка и е умряла и Алмос изпада в кома, но скоро след три седмици се събужда, но вместо да е нормален. Той придобива сила каквато никой не е виждал. ( На Земята ) изсписват Алмос и единственото, което помни е Лусиана, но той не знае, че той самият, скоро ще стане един от пазителите на вселената. През това време, Алмос отива да търси Пърси, неговият брат, той е лекар изучавал е медицината на 1век и 20век. Той е получил много награди през годините, дори е спечелил националното първенство по медецината на всички векове. Но и той също притежава някаква сила, но не се намира на Земята, а на друга планета, той продължава със изследванията си.  Алмос открива брат си (клонинг). - Какво правиш тука? много добре знаеш, че аз съм клонинг на брат ти - търся превозно средство да отида на Нептун - какъв ти Нептун, а, верно, ти си пазител на вселената. - Я стига си дърдорил глупости, мрънкаш като някоя бабичка - престани няма смисъл да спорим за глупост така, че?! - така, че какво? - дай си летящата чиния - развалена е  - да бе да лъжеш  - да лъжа!  знаеш ли може аз да ида при брат ти - ти какво  - няма да го направиш. - Аз ще отида и то сега, давай ключовете, веднага това е заповед. - Но...прекъсва го - престани с това, но но но но ноаааааа смля се - може ли да дойда при теб. Алмос ококорва очи - не (извиква му толкова силно, че чак цялата земя го чу и разбра) Пърси избягва. След като Алмос разбира грешката си, решава да го вземе със себе си, но се отказва във последния момент. И така двамата тръгват към Нептун с летящата чиния. Докато пътуват, към планетата Пърси не е спрял да се оплаква - Алмос - какво има сега, ако пак си гладен, отзаде има една торба орехи малко хляб и сирене. Гладен си нали - не - тогава какво има? - ами . . .  ходи ми се до тоалетната - ти добре ли си  - аз съм много добре - преди час спряхме да ядеш. Само знаеш да се оплакаваш, нищо друго не можеш да правиш  - как  - млъкни, че ми наду главата, след половин един час сме на Нептун. Докато пътували на Алмос му прилошава, затова Пърси хваща кормилото на летящата чния. Когато вече са пристигнали на Нептун, забелязват едно момиче, те не знаят, че тя познава Алмос. Но той не я помни, защото по време на пътуването си е загубил паметта и не помни нищо, освен нея Лусиана, дори не подозират, че те двамата ще станат истнските пазители на вселената, но и двамата са си задавали един и същ въпрос цял живот, дали наистина ще придобият, някаква сила и дали ще се върнат на родната си Земя, но само те знаят отговорите на техните въпроси, просто ще изминат дълъг път, а след време няма да си спомнят за тяхната родна планета. Е, вярно, че Алмос бил роден на земята, но Лусиана, защото тя е изпратена от самата кралица на вселената тя е предоопределила тяхната съдба и каква ще бъде тя, но има само един шанс, да се върнат на родната си планета, където ще изжевеят изпитанията наложени от съдбата им, ще изпитат една истинска  любов, каквато не са изжевявали в техния си живот. Истината, е, че те са нена  повече от 1400 или 2000, но щом стигнат тази година, те ще се срещнат със самата съдба за, която не бе ги предупредили. Сега техния живот върви добре още нямат тези години, но не биват да стигат до 3000 години, защото ще станат крал и кралица, но там е невъзможно, защото те ще срещнат най-ужасяващия човек в цялата вселена, засега името му  остава във тайна.
Пърси усеща колко слаб е Алмос и вика за помощ, но никой не идва, освен Лусиана: - с какво да ви помогна?  - откъде знаете, че ми е лошо  - о извинете нещо напо.....ням.....зна...... Лус изважда от джоба си една торба с лекарства от ВСЕЛЕНАТА.