Постинг
09.07.2013 09:35 -
Анджи
Автор: joejonas
Категория: История
Прочетен: 865 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2015 16:43
Прочетен: 865 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 01.03.2015 16:43
Анджи е едно обикновено съседско момиче, което обича да излиза с приятели, и да се забавлява нощем, да ходи на караоке, обича да плува и най - вече - вечер да гледа залеза на слънцето и малко по - късно, изгрева на луната.
Беше съвсем обикновен делничен ден, тя се качи по стълбите с панер дрехи. Изкачвайки по стълбите, Анджи, усети нещо, обръща се, но, няма никого, как така, се учудя тя.
Седна на стълбите, панера с дрехите го остави на страна, погледна часовника на телефона си и осъзна, че е закъсняла за работа, при положение, че тя идва винаги навреме.
Оправя се набързо, разбира се - отново поглежда часовника и осъзнава, че й остават цял час и цели петнадесет минути, сяда пред телевизора, взима дистаннционното и го пуска, прецъква, от канал канал, минават 5 минути, а на нея й се сториха, че са цели 15 часа, поглежда го отново и внезапно осъзавайки, че й остават цели 15 минути и наистина е така, става, спира цифровия канал от черното на копче на дистанционното. Отива към вратата на тавана, трудно се отваря, но успя да я твори, гледа към и започва да се страхува, че ще падне, внезапно разбира, че дрехите трябва да се прострат. Става, взима панера, качва се бавно по стълбите и след това ги простира. 15 минути по - късно, Анджи слиза с празния панер по стълбите, по едно време тя се хваща сърцето, усещайки го как силно се разтуптява, не знае какво да прави, шокирана, започва бавно, стълба по стълба, да слиза, спъва се и пада по последните три стълби, удряйки, главата си. Телефона й позвънява, включва се гласова поща и се получава това съобщение "Анджи, здравей, аз съм Джон, дадоха ми номера ти, ако искаш може да излезем тази вечер, на вечеря или на кино, благодаря ти, че ме изслуша, макар и да не си вдигна телефона, хайде лека вечер и много целувки на теб и твоите приятели, които сигурно са със теб". Тя се събужда, поглежда със широко отворените си очи, лампа, лампи, навсякъде са, успява да стане, но поглеждайки се в огледалото, се плаши от себе си. И така, Анджи се събужда със усмивка на лице, осъзнавайки, че всичко това, което й се е случило е било просто един кошмар, ами нали си е малко фанатичка, но това не е от значение, поглежда се в огледалото и забелязва една . . . Анджи: не, а не това е просто илюзия, аз се виждам в бъдещето, не това е просто друго отражание, пуска чешмата, плисва, няколко пъти лицето си с вода - о, това е било просто един кошмар - внезапно, някой в къщата й, започва да крещи - боже, помогни, моля те, (дано не е убиец - мисли си тя) само да беше тук с пушката си, да го .. застрелям, ами защо не, да, аз ще го направя. Доктора: Анджи, нещо не ще да ми вдига Сестрата: може да е със приятели Доктора: не, сестра, току - що говорих със тях и те ми казаха, че .. Сестрата: какво ви казаха докторе? Доктора: не знам, нещо ми харесва това, което разбрах Сестра: може би са прави Сестрата на Анджи: здравейте, търся сестричката си (притеснена) Доктора: Съжалявам, госпожо Аривиера, но току що получих, съобщение, че Анджи . . .(осъзнава, че трябва да го направи) сестра: но, докторе какво ви става, вие преобърнахте бюрото Доктора: не ме интересува, трябва, веднага да стигнем до Анджела и то възможно най - бързо сестрата: какво се подхилвате, какво толкова смешно има (блъска с юмук по бюрото) сестрата:нищо докторе, нищо смешно няма, просто сутринта тренирах, може би е от ендорфина . . Доктора: много добре знам какво е ендорфин . . . виж, съжалявам, че ти се развиках, не исках, извинявай много.. (внезапно на пейджъра на д-ра се активира и получва съобщение) "Анджи е при нас, на 2 етаж сме, ела веднага, неин приятел, Джон. При Джон непознат: Джон, приятел, къде се губиш в последно време Джон: съжалявам, не те познавам, но намирисва на нещо гнило непознат: Анджи, не помниш ли? поделихме си я Джон: чакай малко, за какво говориш?! непознат: е, как така за какво говоря, а, да сетих се, за Анджела Аривиера, не я ли помниш, познаваш я, аз съм нейния брат близнак Джон: такива като теб, много добре ги познавам, недей ме лъжи, лесно хващам лъжците непознат: добре, Джон, ще си платиш, прескъпо и то със
смъртта на Анджела Аривиера и Рикардо, нейния брат, а сега ти пожелавам лека и . . ( някой го гръмва в главата ) Анджи: знаех си, че си ти Джон: Анджи, какво търсиш тук! Рикардо Аривера: най-сетне те открих Джон: тогава с кого съм приказвал, любил и целувал цяла нощ Рикардо: с мен, съжалявам приятел, че ще ти го кажа, но аз съм траносексуален, съжалявам наистина (прегръща по-голяматта си сестра) Джон: не, това не е истина, не може да бъде, аз съм гей. Сестрата: докторе, трява да направим нещо по въпроса, не може просто да стоим така и гледаме часовника, трябва веднага да отидем в дома на Анджела Доктора: знаеш ли, права си (взима си ключовете, оставя си престилка на закачалката, заключва кабинета и излиза от болницата заедно със сестрата. Анджи: Беше едно невероятно момиче, докато не се случи, катастрофа, дали инцидент, инсценировка или някой е планирал да я убие. Полицай: трябва да се направи нещо Инспектора: и какво точно предлагаш да направим, полицай Полицай: не знам инспекторе, просто трябва да действаме, не може да стоим безучастно Инспектора: прав си, колега, единствения начин е да ги разкрием, като се внедря в тяхната организация Инспектора: ей, много внимавай (сочи го с пръст) те са много опасни, да знаеш, последния, който се внедри в тях и се опита да ги издаде . . Полицай: знам, но не трябва да стоим така и да се гледаме втренчено (звъни се) Инспектора: да, да, разбирам къде, кога . . . чакай малко
- няма какво да чакаме
- трябва да се започне разследване, с което може открием причина за смъртта на Анджела
- и сте сигурен
- да, защо какво толкова се стряскаш
- без разследване
- Рикардо
- да, представете си, оказах се жив, благодарение, на една маганизерка.
- Добре, ето пари, може да да се настаниш в някой хотел и преспиш, няколко дена, а след това да отидеш в някой съд
- не мога просто да отида в съда и да кажа, да, аз убих сестра
си Анджела.
Оправя се набързо, разбира се - отново поглежда часовника и осъзнава, че й остават цял час и цели петнадесет минути, сяда пред телевизора, взима дистаннционното и го пуска, прецъква, от канал канал, минават 5 минути, а на нея й се сториха, че са цели 15 часа, поглежда го отново и внезапно осъзавайки, че й остават цели 15 минути и наистина е така, става, спира цифровия канал от черното на копче на дистанционното. Отива към вратата на тавана, трудно се отваря, но успя да я твори, гледа към и започва да се страхува, че ще падне, внезапно разбира, че дрехите трябва да се прострат. Става, взима панера, качва се бавно по стълбите и след това ги простира. 15 минути по - късно, Анджи слиза с празния панер по стълбите, по едно време тя се хваща сърцето, усещайки го как силно се разтуптява, не знае какво да прави, шокирана, започва бавно, стълба по стълба, да слиза, спъва се и пада по последните три стълби, удряйки, главата си. Телефона й позвънява, включва се гласова поща и се получава това съобщение "Анджи, здравей, аз съм Джон, дадоха ми номера ти, ако искаш може да излезем тази вечер, на вечеря или на кино, благодаря ти, че ме изслуша, макар и да не си вдигна телефона, хайде лека вечер и много целувки на теб и твоите приятели, които сигурно са със теб". Тя се събужда, поглежда със широко отворените си очи, лампа, лампи, навсякъде са, успява да стане, но поглеждайки се в огледалото, се плаши от себе си. И така, Анджи се събужда със усмивка на лице, осъзнавайки, че всичко това, което й се е случило е било просто един кошмар, ами нали си е малко фанатичка, но това не е от значение, поглежда се в огледалото и забелязва една . . . Анджи: не, а не това е просто илюзия, аз се виждам в бъдещето, не това е просто друго отражание, пуска чешмата, плисва, няколко пъти лицето си с вода - о, това е било просто един кошмар - внезапно, някой в къщата й, започва да крещи - боже, помогни, моля те, (дано не е убиец - мисли си тя) само да беше тук с пушката си, да го .. застрелям, ами защо не, да, аз ще го направя. Доктора: Анджи, нещо не ще да ми вдига Сестрата: може да е със приятели Доктора: не, сестра, току - що говорих със тях и те ми казаха, че .. Сестрата: какво ви казаха докторе? Доктора: не знам, нещо ми харесва това, което разбрах Сестра: може би са прави Сестрата на Анджи: здравейте, търся сестричката си (притеснена) Доктора: Съжалявам, госпожо Аривиера, но току що получих, съобщение, че Анджи . . .(осъзнава, че трябва да го направи) сестра: но, докторе какво ви става, вие преобърнахте бюрото Доктора: не ме интересува, трябва, веднага да стигнем до Анджела и то възможно най - бързо сестрата: какво се подхилвате, какво толкова смешно има (блъска с юмук по бюрото) сестрата:нищо докторе, нищо смешно няма, просто сутринта тренирах, може би е от ендорфина . . Доктора: много добре знам какво е ендорфин . . . виж, съжалявам, че ти се развиках, не исках, извинявай много.. (внезапно на пейджъра на д-ра се активира и получва съобщение) "Анджи е при нас, на 2 етаж сме, ела веднага, неин приятел, Джон. При Джон непознат: Джон, приятел, къде се губиш в последно време Джон: съжалявам, не те познавам, но намирисва на нещо гнило непознат: Анджи, не помниш ли? поделихме си я Джон: чакай малко, за какво говориш?! непознат: е, как така за какво говоря, а, да сетих се, за Анджела Аривиера, не я ли помниш, познаваш я, аз съм нейния брат близнак Джон: такива като теб, много добре ги познавам, недей ме лъжи, лесно хващам лъжците непознат: добре, Джон, ще си платиш, прескъпо и то със
смъртта на Анджела Аривиера и Рикардо, нейния брат, а сега ти пожелавам лека и . . ( някой го гръмва в главата ) Анджи: знаех си, че си ти Джон: Анджи, какво търсиш тук! Рикардо Аривера: най-сетне те открих Джон: тогава с кого съм приказвал, любил и целувал цяла нощ Рикардо: с мен, съжалявам приятел, че ще ти го кажа, но аз съм траносексуален, съжалявам наистина (прегръща по-голяматта си сестра) Джон: не, това не е истина, не може да бъде, аз съм гей. Сестрата: докторе, трява да направим нещо по въпроса, не може просто да стоим така и гледаме часовника, трябва веднага да отидем в дома на Анджела Доктора: знаеш ли, права си (взима си ключовете, оставя си престилка на закачалката, заключва кабинета и излиза от болницата заедно със сестрата. Анджи: Беше едно невероятно момиче, докато не се случи, катастрофа, дали инцидент, инсценировка или някой е планирал да я убие. Полицай: трябва да се направи нещо Инспектора: и какво точно предлагаш да направим, полицай Полицай: не знам инспекторе, просто трябва да действаме, не може да стоим безучастно Инспектора: прав си, колега, единствения начин е да ги разкрием, като се внедря в тяхната организация Инспектора: ей, много внимавай (сочи го с пръст) те са много опасни, да знаеш, последния, който се внедри в тях и се опита да ги издаде . . Полицай: знам, но не трябва да стоим така и да се гледаме втренчено (звъни се) Инспектора: да, да, разбирам къде, кога . . . чакай малко
- няма какво да чакаме
- трябва да се започне разследване, с което може открием причина за смъртта на Анджела
- и сте сигурен
- да, защо какво толкова се стряскаш
- без разследване
- Рикардо
- да, представете си, оказах се жив, благодарение, на една маганизерка.
- Добре, ето пари, може да да се настаниш в някой хотел и преспиш, няколко дена, а след това да отидеш в някой съд
- не мога просто да отида в съда и да кажа, да, аз убих сестра
си Анджела.
Пчелите могат да спират стареенето си
Поверия за Нова година и Васильовден, с ...
Пътуване към Изгрева
Поверия за Нова година и Васильовден, с ...
Пътуване към Изгрева
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
